Джонатан Суифт (Jonathan Swift) е един от най-влиятелните писатели в английската литература, а неговото произведение "Скромно предложение за предотвратяване на децата на бедните хора в Ирландия да бъдат бреме за родителите или страната и за правенето им полезни за обществото" (A Modest Proposal for Preventing the Children of Poor People In Ireland from Being a Burden to their Parents or Country, and for Making Them Beneficial to the Public) е може би най-известният и скандален пример на сатира, написан някога. Публикувано през 1729 година, есе-то започва с реалистично описание на мизерното състояние на бедните в Ирландия. Суифт подчертава, че ирландските земевладелци "вече са погълнали повечето от родителите", което го води до извода, че тези същите земевладелци "изглежда имат най-доброто право на децата" – буквално.

Скромното предложение на Суифт е, че бедните трябва да отглеждат децата си като храна за елитите. Вдъхновен от дискурса за канибализъм в Новия свят, той твърди, че младо, здраво дете, добре хранено, е изключително вкусна и питателна храна. Суифт описва как децата могат да бъдат приготвени по различни начини – задушени, печени, варени и т.н. Историкът Иън МакБрайд (Ian McBride) отбелязва, че първоначално произведението е било възприемано като осъждане на пазарната икономика, но с времето е станало известно като горчива антиколониална полемика.

Суифт пише, че англичаните биха "погълнали" цялата ирландска нация, ако можеха. Въпреки това, МакБрайд подчертава, че "Англия е далечно присъствие" в есето. Основната цел на Суифт е ирландската аристокрация, известна като "Протестантска ацендентност", малцинството, което управляваше католическото мнозинство в Ирландия от XVII до началото на XX век. Суифт самият е част от тази аристокрация – роден е в Ирландия от баща, който е дошъл от Англия като колонист. Той достига до поста декан на катедралата "Свети Патрик" в Дъблин, централната църква на (Англиканската) църква на Ирландия.

Политическият контекст на гнева на Суифт е важен. Между 1727 и 1729 година Ирландия преживява три последователни неуспеха на реколтата. Цените на храните рязко се увеличават, избухват бунтове за храна в южните пристанища, започва масова емиграция от север и хиляди умират от глад и болести. В този контекст Суифт е дълбоко разочарован след десетилетие на безуспешни опити да протестира срещу конституционната и икономическа подчиненост на Ирландия.

Критиката му към аристокрацията е остро формулирана, особено по отношение на практиката на ограждане и преобразуване на земя от обработваема в пасищна. Обработваемата земя, необходима за хранене на хората, се превръща в земя за хранене на добитък. Както отбелязва Томас Мор (Thomas More) в "Утопия" (Utopia), овцете са станали поглъщачи на хора. Въпреки че ирландското масло вече е стока с международно търсене, през времето на Суифт ирландските селяни се борят срещу замяната си с добитък, като осакатяват и изтласкват нещастните животни от скалите.

Ирландският парламент, избран с изключително ограничен избирателен правомощие (католиците не могат да гласуват през по-голямата част от XVIII век), реагира със законопроект за предотвратяване на осакатяването на добитък през 1711 година. Суифт отговаря с иронично искане за "ужасен експеримент в животновъдството", предназначен да разкрие варварството на движението за ограждане. Вместо овце и добитък, защо не човешки бебета? Класата на земевладелците, според Суифт, явно е достатъчно варварска за това.

Всичко това е част от по-широка клирическа кампания срещу алчните земевладелци и животновъди. Суифт има съюзник в архиепископа на Дъблин, който изразява искрена състрадателност към бедните, която Суифт "внимателно елиминира" от собствените си писания. "Скромно предложение" е специфична ирландска критика на специфичен ирландски процес на повторно завладяване и колонизация.

В заключение, произведението на Суифт не изглежда толкова абсурдно в началото на XXI век, когато малцинство от свръхбогати поглъщат бъдещето. А тъй като децата са бъдещето...